Фазите на едно лечение:

1. Първичен ортодонтски преглед – консултация.

Това е първото посещение при ортодонта, на което се прави преглед на зъбите, отделната челюст и захапката въз основа, на което се поставя ориентировъчна диагноза. Клиничните процедури включват7 снемане на анамнестични данни (попълване на въпросник – анкета), изследване на общия и локален (екстра- и интраорален) статус на пациента. Задаване към пациента или родителя на доуточняващи въпроси. Назначаване на необходимите за диагностиката изследвания (рентгенови изследвания, консултации с други специалисти и тн).

2. Направа на необходимите рентгенографии в лаборатория

Най-често за ортодонтска диагностика се назначават: ортопантомография, профилна телерентгенография; налагат се понякога и допълнителни рентгенови изследвания като: СВСТ (3D).

3. Интраорално сканиране на двете зъбни редици и оклузалните съотношения, което замества снемането на отпечатъци от горна и долна челюст. Заснемат се екстра и интраорални фото снимки.
4. Преглеждат се резултатите от назначените консултации с други специалисти: орални или лицево-челюстни хирурзи, дентални терапевти и пародонтолози, протетици, логопеди, специалисти УНГ и други.
5. Анализа на ортодонтският проблем включва: пълна диагностика, изработване план на лечение (възможни са при някои от казусите по два или повече варианта) и тяхното презентиране и обсъждане с пациента (или родителя) в неклинична обстановка.
6. Планът за ортодонтско лечение (често в този план се включват мероприятия извършвани и от другите специалисти, особено при интегрираните лечения) изяснява пътя за достигане на оптималния резултат, възможните предимства и компромиси при избора на една или друга алтернатива.
7. Запознаване и приемане от пациентът (родителя) на ортодонтския план за лечение, запознаване с апаратите за неговото изпълнение, а също и финансовия аспект при изпълнение на този план.
8. След поставяне на ортодонтския апарат се стартира активното ортодонтско лечение. Пациентът е длъжен да не пропуска контролните си прегледи и спазва уговореното време за тяхното изпълнение. По време на лечебният процес е необходимо да се спазва високо ниво на орална хигиена. При липса на незаинтересованост към лечебния процес от страна на пациента, то лечението се дискредитира и проваля и лечителя може да го преустанови.
9. Края на ортодонтското лечение завършва със сваляне на активно действащите апарати и изработване на ретенционни апарати (снемаеми и/или фиксирани). Правилата на медицинската практика изискват в този момент направата на ортопантомография и телерентгенография, диагностични модели (интраорално сканиране) и фото снимки.
10. Ретенционен период – това е периода след основното ортодонтско лечение. В тази фаза няма движение на зъбите и промяна на оклузалните съотношения, а само задържане на постигнатия резултат. През него пациентът стриктно носи предписаните му ретенционни апарати с цел да се поддържа постигнатия резултат. Ако това не се спазва опасността от връщане на резултата е реална. През този период на пациентът са му осигурени 4 контролни прегледа през 6 месеца, в рамките на 2 години. Ако се счупят или загубят ретенционните апарати, това не е повод за прекратяване на лечението, а е необходимо своевременно да се посети ортодонта и да се изработят нови апарати.

Всички фази от този дълъг процес имат своята важност и се отразяват на общия лечебен процес. Пациентът трябва във всеки един момент да е кооперативен, за да има своя принос в лечението.

Защото едно успешно лечение се дължи 50% на ортодонта и 50% на позитивния и коректен пациент.