Фазите на едно лечение:

1. Първичен ортодонтски преглед – консултация, снемане на анамнестични данни, изследване на общия и локален (екстра- и интраорален) статус на пациента.
2. Направа на необходимите рентгенографии (най-често: ортопантомография, профилна телерентгенография; налагат се понякога и допълнителни рентгенови изследвания като: СВСТ, рентгенография по Симпсон, интра-орална рентгенография по Дик, рентгенография на лява ръка и китка за определяне на костния растеж и пиковете му).
3. Снемане на отпечатъци от горна и долна челюст и оклузалните им съотношения от устата на пациента (отпечатъци). Направа на екстра и интраорални фото снимки.
4. При необходимост назначаване на консултативни прегледи на пациента при други специалисти: орални или лицево-челюстни хирурзи, дентални терапевти и пародонтолози, протетици, логопеди, специалисти УНГ и други.
5. Изработване на диагностика и план на лечение на казуса в неклинична обстановка (този процес е многообхватен и остава невидим за пациента, през него ортодонтът анализира и обобщава цялата информация получена от горните 4 етапа).

Изработване план за ортодонтското лечение (често в този план се включват мероприятия извършвани и от другите специалисти, особенно при интегрираните лечения).

6. Запознаване и приемане от пациентът на ортодонтския план за лечение, а така също и апаратите за неговото изпълнение.
7. Провеждане на активното ортодонтско лечение. Пациентът е длъжен да непропуска контролните си прегледи и спазва уговореното време за тяхното изпълнение. При липса на незаинтересованост към лечебния процес от страна на пациента, то лечението се дискредитира и проваля.
8. Края на ортодонтското лечение завършва със сваляне на активно действащите апарати и изработване на ретенционни апарати (снемаеми и/или фиксирани), направа на ортопантомография и телерентгенография и отново на диагностични модели и фото снимки.
9. Ретенционен период – това е периода след основното ортодонтско лечение. През него пациентът стриктно носи предписаните му ретенционни апарати с цел да се поддържа постигнатия резултат. Ако това не се спазва опасността от връщане на резултата е реална. През този период на пациентът са му осигурени 4 контролни прегледа през 6 месеца, в рамките на 2 години.

Ако се счупят или загубят ретенционните апарати, това не е повод за прекратяване на лечението, а е ноебходимо своевременно да се посети ортодонта и да се изработят нови апарати.

Всички фази от този дълъг процес имат своята важност и се отразяват на общия лечебен процес. Пациентът трябва във всеки един момент да е кооперативен, за да има своя принос в лечението.

Защото едно успешно лечение се дължи 50% на ортодонта и 50% на позитивния и коректен пациент.