Комплексни ортодонтски лечения

Комплексно хирургично – ортодонтско лечение

Няколко са механизмите за постигане на място в зъбната дъга:

• Трансверзално разширение (освобождава се малко място и рано се изчерпва растежа на небцовия шев)
• Протрудиране на фронталните зъби (протрудиране с 1⁰ води до освобождаване на 0,7 мм място)
• Дистализиране на странични зъби (през последното десетилетие особено се развиха техниките за дистализиране без участието на пациента и се създадоха десетки дистализиращи апарати, особено в горна челюст)
• Стрипинг (Апроксимално отнемане на зъбна тъкан в допустимите емайлови граници. В отделната челюст може да се постигне до 4-6 мм място, особено при наличие на обтурации).
• Най-сигурният начин за осигуряване на място в зъбната дъга е екстракцията на зъби, най-често това са премолари.

При много от ортодонтските деформации се налага лечението да протече след осигуряване на място от екстракция на зъби (премолари). В ортодонтията има строги правила как да се подберат зъбите, които е нужно да бъдат извадени. Ортодонтът взема това решение след направения подробен анализ и обсъждането му с пациента. След приемане плана на лечение, ортодонтът написва талон, в който посочва, кои зъби да бъдат извадени. Това го извършва хирург или личния стоматолог. След тази подготовка се започва ортодонтското лечение. Подготовката на пациентите за ортодонтско лечение също включва терапевтично и пародонтално саниране.

С екстракцията на зъби по ортодонтски показания могат да се решат следните проблеми:

• Намиране на място в зъбната дъга за подреждане на зъбите;
• Подпомагане на доброто зъбно-алвеоларно и лицево развитие;
• Постигане на симетрия;
• Предпазване от рецидив;
• Подобряване на зъбната естетика и профил на пациента;
• Стабилизиране на пародонталното здраве на пациента;
• Съчетаване на решения, които ще подпомогнат терапевтичното и ортодонтско лечение на пациента;
• Отстраняване на болестни промени в зъбите и костната система като резултат на ранното им диагностициране при ортодонтски преглед;
• Скъсяване на лечебното време.

Най-често се екстрахират зъби от премоларната група, защото:

Премоларите са два и единият остава и изпълнява функцията на тази зъбна група.

Изборът между първи и втори премолар е по следните критерии:

• Кой от премоларите ще осигури място, най-близко до струпването и зъбите, които ще го заемат;
• Генетичната предиспозиция на човек е към редукция на втори премолар;
• Кой от премоларите ще осигури място в зъбната дъга, равно на търсеното;
• Какъв ще е размерът на ретракцията на фронталния сегмент и това как ще повлияе на положението на устните;
• Кой от двата премолара е терапевтично по-ценен;
• Екстракцията на кой премолар ще е по-благоприятна за промените в опорната зона;
• Кой от двата премолара има по-благоприятна форма и цвят за естетиката на усмивката;
• Екстракцията на кой премолар ще повлияе промените във вертикалната оклузия;
• Възможностите на използваната техника.

Екстракциите винаги трябва да са съобразени с естетиката и симетрията, почти никога не се правят едностранно. Лечението след екстракция на премолари протича в следния протокол:

• дистализиране и подреждане на канина;
• ретракция на нивелирания фронтален сегмент;
• затваряне на екстракционните празнини чрез медиализиране на задностоящите зъби.

Често се наблюдава ретиниран канин (кучешки зъб) в костта. Тези зъби са обект на ортодонтско лечение, целящо тяхното изтегляне на повърхността и подреждането им в зъбната редица.

Канини никога не се екстрахират по ортодонтски показания. Нашата цел е те да се подредят в зъбната дъга, защото:

• са само по един от зъбната си група;
• участват в разкъсване на храната;
• най-рядко се засягат от кариес и неговите усложнения;
• участват в стабилизацията на зъбната дъга;
• от естетична гледна точка участват във формиране на усмивката;
• поддържат устния ъгъл;
• Тяхната липса нарушава златното съотношение;
• Осигуряват канинова защита на оклузията.

Тяхната липса нарушава златното съотношение и пропорционалност в съответната дъга и хармонията с другата дъга. Независимо от тяхното разположение (вестибуларно или палатинално) ние целим подреждането им в зъбната дъга. Тяхната добра позиция осигурява каниновата защита на съзъбието и е добра гаранция срещу рецидив на ортодонтското лечение.

Целта на ортодонтското лечение е да въведе канина в зъбната дъга, като за целта предварително му е осигурено място. Това място най–често е от екстракцията на персистиралия временен канин, сравнително рядко може да се наложи екстракция на премолар, като този акт трябва да е съобразен със симетрията в зъбната дъга и оклузията. В много редки случай може да се стигне до екстракция на латерал за сметка подреждане на ретинирания канин, особено в случаите, при които посоката и положението му не позволяват придвижването му до зоната на премоларите.

Комплексно ортодонтско-протетично лечение

В някои клинични казуси, особено при възрастова ортодонтия е необходима ортодонтска подготовка на зъбните дъги преди протетично възстановяване. Това се налага в случаите, при които има прорасли (провиснали) зъби, които не позволяват да се изработи мостова конструкция; ротирани или преместени зъби, които пречат да се постави мост. Ако не се проведе ортодонтска подготовка, то би се компрометирала биомеханика на протетичната конструкция. Затова е важно да се изправят осите на съседните зъби преди поставяне на имплант, да се затварят пространства (треми) между зъбите, за да се преразпределя равномерно дъвкателното натоварване върху всички налични зъби.

При ортодонтско-протетично лечение, плана е обсъден съвместно от двамата специалиста, които ще участват в решаването му. Пациентът е запознат в последователността и продължителността на етапите, а също и с цената на всеки от тях, защото ако се направи първия ортодонтски етап и не се продължи с протетичния етап се губи смисъла на ортодонтското лечение.

Хубаво е пациентът да е избрал екипа още при стартиране на първия етап и да няма промяна до края, за да може да се стиковат лечебните етапи и хода на лечението. Ако някой от лечителите не познава дейностите и методите на другия от екипа, то ефекта на отделните стъпки може да се компрометира.

Често вследствие на зъбна абразия или ненавременно протезиране след екстракция се стига до критично снижаване на оклузията във вертикална посока, което пречи на протетичните лечения. Това е особено характерно при пациенти от втори зъбен клас, подклас две, при които е типично повишеният масетериален тонус. Не случайно тези пациенти са наречени волеви типове.

Ортодонтското лечение при тези казуси е създаване на условия за прорастване на част от страничните зъби със стабилни оклузални повърхности. Повдигането на оклузията с ортодонтско лечение е в рамките на индивидуалния за пациента физиологичен покой, след което пациента се адаптира и си изгражда нов такъв. Финала на неговото лечение е протетично възстановяване или добра оклузодонтия.

Комплексно ортодонтско-пародонтално лечение

При пародонтопатии зъбите „мигрират” и се изместват напред. Основният ефект от тези движения са „разкрачени и провиснали“ предни зъби. Ако тези пациенти навреме потърсят ортодонтска помощ, зъбите могат да се подредят добре, да се стабилизират в костта и шинират. Това ще подобри състоянието на съзъбието и пациента ще бъде по-дълго време със собствени зъби.

Едни пародонтално екструдирани зъби още повече подчертава изтъняването на устните и тяхната хипотония, затова при тези пациенти е задължително ортодонтското лечение, а не екстракцията, която ще засили косто-стопяването в региона.

Клетките на периодонталния лигамент при възрастните хора показват ниски нива на хемотаксия и пролиферация отколкото тези на периодонталния лигамент при младите пациенти. Това влияе на активните процеси в клетките на пародонта. Промените в устния епител се изразяват с изтъняването му, и намаляване процесите на кератинизация. Промяната в междузъбната папила включва намаляване на клетъчните елементи и намаляване произвежданото от тях междуклетъчно вещество, това съпътствано от структурни промени във фибробластите намалява протеиновата синтеза. Следователно намалява се поддържането на екстрацелуларната матрица.

Всички тези горепосочени доводи изискват от ортодонта провеждане на лечение съобразено с тези показатели и задължително протектирано от пародонтално инициално и поддържащо лечение.

Обратно в ортодонтските лечения използваме еластичността на периодонталните влакна за спонтанно преместване на зъби. Така например след активно дистализиране на горен първи молар, вторият премолар го следва спонтанно. Същото се случва при медиализиране на първи молар, то втория молар го следва също. Този процес се нарича зъбен дрифт.