Представяме клиничен случай лекуван с лингвална техника в късно смесено съзъбие след дистализиране.
Планът на ортодонтското лечение включваше: двустранно дистализиране на молари в горна челюст с цел увеличаване периметъра на зъбната дъга; нивелиране на зъбите в горна и долна челюст и корегиране на дисталната оклузия.
Оdontoma се определя като доброкачествена одонтогенен тумор и хирургичен проблем, който се открива често при ортодонтски преглед. С описаният клиничен случай искаме да покажем проблема в зъбното развитие и възникващата от това ортодонтска деформация.
Прогенията е деформация засягаща оклузалните съотношения между челюстите в предно-задна посока. Проблемът най-често е генетично детерминиран, което го прави труден за контролиране и лечение. Нарушеното съотношение между челюстите може да се дължи на по-голяма по размер и изнесена напред долна челюст, на недоразвита и разположена назад горна челюст или комбинация от двете.
Много пациенти изпитват панически страх от денталната медицина и още в млада възраст губят голяма част от зъбите си, поради не ходене на зъболекар и адекватно поддържане на оралното си здраве. Загубата на голям брои зъби, особенно в страничните сегменти нарушава дъвкателната ефективност, смущава говора и променя естетиката на лицета.
Често при смяна на млечните с постоянни зъби се наблюдава медиализиране на задностоящите зъби и намаляване на мястото в дъгата за най-късно пробиващите постоянни зъби, а това обикновено са канините в горна челюст и вторите премолари в долна челюст.
Дистализирането на моларите е ортодонтска процедура, която се прави за увеличаване периметъра на зъбната дъга в задните сегменти. Горните молари се придвижват дистално и се коригират клас II съотношенията при моларите. Използва се постигнатото място за подреждане на зъби в средния или фронтален сегмент.
