Диагностика и план на лечение

Ортодонтските лечения са продължителни по време, свързани са с растеж на организма и завършват с почти доживотна ретенция. Промените, които извършваме на ниво зъбно-челюстна система и лицев скелет стават бавно и постепенно, което ги прави неуловими за пациента и родителя, които ежедневно наблюдават собствените си зъби. Ортодонтът, който вижда пациента през определен период от време и гледа с професионално око на лечението много по-точно оценява помените. За пациентът също е важно да има обективен начин за такава оценка, в помощ на този процес е воденето на пълна ортодонтска документация.

Ортодонтската документация (ортодонтски картон или досие) на пациента включва: интраорален скан или ортодонтски модел в оклузия преди и след лечение, рентгенографии, фотоснимки, талони и направления за други специалисти, указания за носене и хигиена на апаратите, карта за назначаване на посещения и други.

Окончателната диагноза на пациентът се поставя след задълбочено анализиране на данните от моделите (използва се софтуер Ortho Studio), анализ на ортопантомография и телерентгенография (използва се софтуер Ceph Romexis), анализ на информацията от анамнезата и статуса на пациента, анализ на 3D скенера (софтуер 3D Ceph Romexis), от снетите данни от фото снимките на пациента и препоръките на другите специалисти.

От особена важност е да се установи етиологичния фактор (причината) за деформацията (наследственост, вреден навик – смукане на пръст, биберон, чужд предмет, стоене и спане с отворена уста, дишане най-често през устата, неправилна позиция на езика при преглъщане и говор, а при ортодонтски възрастните пациенти – пародонталните и костни заболявания, довели до миграция на зъбите).

Диагностиката е труден процес и изисква много знания и теоретична подготовка, комплексно мислене за организма като едно анатомично и функционално цяло. За да може да бъде адекватно направена е нужно ортодонта да има широко обхватни познания за растежа и развитието на лицевия скелет, функциите в лицевата зона и проблемите свързани с техните нарушения. Този теоретично-интелектуален труд остава скрит от пациента, защото ортодонтите го извършват във време, когато не работят пряко с пациента.

Често при добрият ортодонт – диагностик и практик диагнозата поставена при първоначалния клиничен преглед се покрива с тази след обстойния анализ. Това говори за тяхната голяма рутина и клинична преценка.

В резултат на данните от диагностиката се изработва ортодонтски план на лечение, който се характеризира със своята логичност на манипулациите и планиране дизайна на апаратите и средствата за постигането му. На пациентът (родителя) се разяснява тежестта на проблемите и възможните пътища за постигането на добър резултат, както плюсовете и минусите при различните решения. Пациентът е този, който избира типа и средствата за своето лечение, но водещата роля е на ортодонта.

Най-трудни за решаване са така наречените гранични казуси, при които има приблизително по равно доводи за лечение свързано с екстракция на зъби по ортодонтски показания и без-екстракционно лечение. Граничните случаи за лечения с и без ектракции изискват добро познаване на възможностите и средствата за лечение без екстракции и времето за постигане на лечебния резултат. Често продължителността на лечението е мотивът пациента да избере единия или другия лечебен план. Носенето на апарати, които се виждат или затрудняват говора на пациента са друг мотив пациента да предпочете екстракции пред без-екстракционна терапия. От друга страна предлаганите от ортодонта лечебен план и подходящи апарати са свързани с неговата преценка за отговорността, мотивацията, интелигентността и психиката на пациента при участието му в лечебните процедури.

Трябва да признаем, че не е възможно стопроцентни лечения само с екстракции, или всички лечения биха били успешни само с без-екстракционни методи. Съвременната ортодонтия благодарение на новите техники за осигуряване на стабилна опора и средства за оптимално дозирани сили на придвижване на зъбите е ориентирана основно към без-екстракционната терапия. Това е възможно благодарение на доброто познаване на растежните процеси в лицевия скелет и неговия контрол. Зъбните движения са добре направлявани от ползваната фиксирана техника и новите средства за костна опора – мини ортодонтски импланти. Корпусното дистализиране на странични зъби се улесни от новите фиксирани апарати за дистализиране, които постигат дистално преместване на странични зъби и освобождават място в по-предните участъци. Но не при всеки пациент има показания за такива консервативни лечения, защото плана на ортодонтското лечение е съобразен с много показатели.